Отворена ли е хижата?

Това е най-популярният летен маршрут за изкачване на балканския първенец.

Алеята от Княжево до Златните мостове е вероятно най-популярният пешеходен турситически маршрут на Витоша. Описаният тук маршрут се движи по нея до местността Бели брег, след което се отклонява към хижа "Септември".

Преходът към връх Белмекен започва с лека разходка покрай брега на Равничалското езеро, която ще ни послужи за загрявка за стръмния участък, който следва. Но не се плашете - стръмнината е кратка, а камъните, по които се върви, сравнително големи и стабилни. След това излизаме на приятното тревисто било, по което имаме малко време да си поемем дъх, докато вървим по почти равния участък преди финалното изкачване към върха. А това изкачване, макар да е по пътека сред тревата, е доста стръмничко и не много късо. Но пък когато излезем на върха, ще видим една доста голяма част от Рила и Родопите, а слезем ли малко по югоизточния му склон, можем да погледнем язовир Белмекен от високо. В района често се виждат диви кози, а ако извадим късмет, можем да видим и елегантния братовчед на мармота - лалугера, чието най-високо местообитание на Балканите е именно района на върха.

Това е класическата пътека за хижа "Мальовица" от бившата Централна планинска школа (ЦПШ). Представлява полегат черен път, застлан с чакъл и камъни. Движи се през иглолистна гора покрай река Мальовица. Маршрутът е лесен и подходящ за малки деца.

Пътека през гората, подходяща и за лятото, и за зимата. Ако сме на поляната пред хижа "Ловна", трябва да обиколим сградата отдясно и в началото на гората там ще видим табелката за хижа "Вада". Тръгваме през гората, преминаваме покрай водната турбина, захранваща с ток хижата. Вдясно от нас се пада река Джерман, която скоро ще пресечем по дървено мостче. След мостчето има кратко изкачване през гората, след което слизаме до един от многото черни пътища в тази част на Рила. Тръгваме вдясно по него и вървим, докато стигнем първия ляв завой, при който има табелки и информационно табло. Там продължаваме направо през гората по която и да е от двете пътеки пред нас - лявата пътека е по-полегата и оттам минава официалната маркировка, но съдейки по степента ѝ на утъпканост, хората сякаш предпочитат да минават по стръмната пътека, която се изкачва право нагоре. След кратко и стръмно изкачване излизаме на разклона, при който нашата пътека се слива със синята маркировка, идваща от хижа "Седемте езера". Продължаваме право напред - по черния път, който слиза стръмно през гората, и вървим по него, докато стигнем мостчето над реката до хижа "Вада". Това е река Прав искър - един от многото притоци на Искър. Малко след мостчето ще видим и самата хижа.

Пътеката е доста стръмна в участъка от хижа "Вежен" до разклона за хижа "Бенковски".