
Пирин
Планинa в Югозападна България — обект на ЮНЕСКО, известна с белите си мраморни върхове и ледникови езера.
Хижи в Пирин
Хижа "Пирин"
1640 мРазположена в местността Трите реки" , хижата е построена през 1934 и първоначално се е наричала "Велебит" (по името на хърватската планина Велебит, част от Динарските Алпи), след това е преименувана на "Трите реки", а от 1945 г. насам носи сегашното си име.
Хижа "Вихрен"
1972 мХижа "Вихрен" е разположена на брега на река Бъндерица, между върховете Вихрен и Тодорка. Тя е основен изходен пукнт за изкачване на връх Вихрен, както и за преходи към Кончето и множеството ледникови езера в района. До хижата достига асфалтиран път от град Банско и редовна лятна микробусна линия, вървяща три пъти дневно.
Хижа "Безбог"
2236 мХижа "Предел"
1013 мХижа "Синаница"
2185 мЗаслон "Спано поле"
2055 мХижа "Трите реки"
1640 мХижа "Трите реки" се намира в долината на Демиркапийска река в местността Трите реки. До 2020 се е наричала хижа "Горски рай".
Заслон "Тевно езеро"
2512 мМаршрути в Пирин
Това е един от по-бързите варианти за слизане от заслон "Тевно езеро", ако планираме да хванем лифта от хижа "Безбог" след това. Пътеката е разнообразна, но предимно камениста, а в участъка след Лявата Краледворска порта до първите Краледворски езера - много камениста, с клатещи се големи камъни, и когато слезем на Поповото езеро и решим, че трудното е преминало, ни чака финалното качване и слизане до хижа "Безбог".
Това е най-популярният маршрут за изкачване на Муратов връх - от южната страна, през Бъндеришката порта, откъдето наклонът към върха е умерен и техническата трудност не е висока.
Места в Пирин
Връх Вихрен
2914 мВръх Вихрен е най-високият връх в Пирин, вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров след Митикас в планината Олимп. Той е разположен на главното пиринско било между върховете Кутело и Хвойнати връх. Вихрен е и първият връх по мраморната част на билото, ако вървим на северозапад. Бялата му пирамида се вижда от голяма част от планината, често заедно с другата голяма пирамида до него - тази на съседния Кутело. Достъпен е по маркирани пътеки от хижа "Вихрен", която се намира в подножието му. Мраморът не задържа вода, поради което растителността по мраморното било и връх Вихрен далеч не е изобилна, но пък включва някои редки растения, каквото е например еделвайсът. Еделвайсът впрочем, който понякога можете да срещнете на самите маркирани пътеки, е строго забранен за късане. Около върхът живеят диви кози, които са свикнали с големият поток от туристи и не се притесняват от присъствието им, тъй може да имате шанс да ги снимате от сравнително близко.
Синанишко езеро
2181 мЕзеро с тюркоазен цвят, разположено между хижа "Синаница" и мраморната стена на Синанишкото било.
Муратов връх
2669 мРибно Бъндеришко езеро
2195 мНай-голямото и дълбоко езеро от групата на Бъндеришките езера.
Попово езеро
2234 мГорно Тодорино езеро
2536 мЖабешкото езеро
2322 мЖабешкото езеро е разположено под южния склон на Малка Тодорка и предлага чудесна панорама към Муратов връх, чийто пирамидален силует се отразява във водите му. Езерото е част от групата на Бъндеришките езера и дължи името си на поповите лъжички, което лятото могат да се видят в топлите му, плитки води. Покрай брега на езерото минава маркираната пътека от хижа "Вихрен" за хижа "Демяница".
Муратово езеро
2230 мЧесто наричано "Сърцето на Пирин" заради характерната си форма, Муратово езеро е едно от най-популярните места за посещение в района на хижа Вихрен, достъпно за начинаещи планинари. То се намира под пирамидата на Муратов връх по пътеката, водеща от хижа "Вихрен" през Бъндеришка порта към хижа "Синаница". До езерото има малка полянка, а само по-нагоре по пътеката към портата може да се посетят и останалите, по-малки езера от групата, към която принадлежи и Муратово езеро - Овинатите (Хвойнати) езера.
Кончето
2810 мКончето е тънък скален ръб в Пирин, разположен на главното планинско било между върховете Кутело и Бански суходол. Североизточните му склонове са почти отвесни и се спускат повече от 400 метра към безводния циркус Бански суходол. От югозапад наклонът е по-малък, но падането от тази страна също може да е фатално. В най-тясната си част ръбът е широк едва около половин метър. В миналото, преди да поставят осигурителното метално въже по протежението му, туристите са се придвижвали по тези тесни участъци, обкрачвайки скалата така, сякаш яздят кон. Така Кончето е получило името си. Дължината на ръба е около 400 метра, което означава, че преминаването му изисква поне двадесет минути пълна съсредоточеност, а това може да не е съвсем лесно за постигане след четири-пет часа вървене, колкото отнема, за да го достигнете. През летните уикенди Кончето е много посещавано и разминаването с туристите, идващи от срещуположната страна, по най-тесните участъци може да обтегне нервите ви допълнително. Есенно време ръбът може да се заледи частично, особено вечерно време, което прави и без това излъсканата от стъпки скала още по-хлъзгава. През Кончето преминава маркираната в червено пътека между хижа "Яворов" и хижа "Вихрен", която е част от европейския туристически маршрут Е4.