Тренировъчият маршрут на Боян Петров

Първата част на маршрута следва изцяло пътеката от Княжево за Златните мостове, минаваща през Княжевската гора. Малко преди първото мостче по пътя се отклоняваме вдясно и тръгваме нагоре покрай оградата на жилищната кооперация, която ще ни се падне вдясно.

След като сме подминали оградата, ще излезем на стария Беловодски път. Пресичаме го и продължаваме нагоре през гората, докато излезем на новия Беловодски път.

Тук имаме два варианта:

• да се отбием до чешмата вдясно от нас, да продължим по нея и да свием вляво по синята маркировка на нископланинската обиколна пътека, а след това вдясно по пътеката под лифта. Това е добра идея през летните месеци, защото нагоре става голяма жега и дехидратацията е реална опасност.
• да тръгнем директно по стръмната пътека, която тръгва стръмно нагоре - ще я видим право пред нас на отсрещната страна на асфалтовия път.

Оттук до Копитото ще вървим по пътека, която варира от много стръмна до екстремно стръмна. Наклонът на места е толкова голям, че е трудно да се задържим върху ронливата почва само с обувки и се налага да си помагаме с ръце. Когато стигнем до първия стълб на лифта, наклонът ще намалее значително, което ще ни даде възможност да си поемем въздух, преди стръмното да се завърне. При втория стълб на лифта ще намерим аптечка и голяма табела, изброяваща осемхилядниците, изкачени от Боян Петров. Ако вече сме на ръба на прегряването, което не е трудно да се случи по тази пътека, хладните бетонни основи на тези стълбове са чудесна пейка, на която можем да седнем и да се поохладим. После пътеката прави няколко завоя, за да облекчи изкачването, след което излиза на малко открито пространство, осеяно с едри камъни, върху които преминават две големи метални релси за електрическите кабели на лифта. Тях трябва да ги прескочим, да продължим малко нагоре по камъните и да свием вдясно между дърветата. Там пътеката за кратко става равна, но е рано да се радваме. Преди третия стълб си има изкачване, после над него - малка равна полянка, на която през пролетта цъфтят жълти перуники, след което идва последната стръмнина преди Копитото.