Хотел "Алпинист" (ЦПШ) – Хижа "Мечит"

Тръгваме по пътеката за Страшното езеро, която започва от асфалтовия път пред Хотел "Мальовица". Вървим нагоре през гората, докато достигнем сградите на ски-пистата, а след това през самата писта до отклонението вляво, за което трябва да внимаваме. След това ни чака приятна разходка по равна пътека през гората, която завършва с кратко, но стръмно слизане до малка рекичка, която ранното лято може да е по-пълноводна и пресичането ѝ да изисква да я прегазим.

Това е Долна прека река, чиито притоци слизат от Свинското езеро и от склоновете на север от Страшното езеро.

След като я пресечем ни чака изкачване, което постепенно увеличава стръмнината си и когато излезем от гората, си става сериозен баир. Но пък изкачването е кратко. След него има слизане, после пак леко изкачване, където за първи път ще пресечем реката, слизаща от Йончевото езеро - Средна прека река.

Малко по-нагоре след рекичката вдясно от пътеката във високата трева е скрита чешмичка, която, доколкото помня, е последната по пътя. Водата от нея може да е леко мътна, но хората пият от нея и май нищо им няма.

Пресичаме рекичката отново и оттук нататък е много леко и приятно изкачване до езерото. Колкото повече приближаваме към него, толкова повече клекът се сгъстява, но накрая се открива широка полянка пред брега. Там трябва да се отклоним от пътеката за Страшното, която продължава вдясно и е маркирана в синьо. Ние ще тръгнем вляво по зелената маркировка.

Чака ни дългичко изкачване към Попова Капа. Пътеката ни не минава през самия връх, но ако имаме време, можем да се отбием до него (поляна е, но стръмна) и да погледнем Страшното езеро от високо. Под върха е разклона, където пътеката от Поповокапския превал, идваща откъм Страшното езеро, се слива с нашата. Тук маркировката се разделя - червената слиза покрай Поповокапските езера към Кобилино бранище, а жълтата, нашата, тръгва към Лопушки връх. Качеството на маркировката тук може да не е добро, тъй че и да не я видим, просто тръгваме в посока върха.

Тук вървим предимно по трева, като с напредването към върха се появяват и каменисти участъци. По някое време ще видим Горното Лопушко езеро отвисоко. То ще ни се падне вляво, под стръмните и скалисти северни склонове на върха. Самият връх обаче е объл и стигнем ли до него, ще видим едно старо метеорологично съоръжение, което днес играе ролята единствено на маркираща връхната точка "пирамида".

Слизането от Лопушки връх от северозапад не е най-приятната част от маршрута - дълго е и се върви по камъни. А като слезем, ни чака още качване - между Лопушки връх и Мечит има два по-малки върха, които ще ни поизморят. Между тях за пръв път ще видим Кайзеровия (Фердинандов) път - пътеката ни го среща и напуска няколко пъти, след което се слива с него. Връх Мечит ще ни се падне вляво и трябва да се отклоним за кратко от пътя, за да се покатерим на него, тъй че наближим ли, трябва да внимаваме за отклонението.

От върха се вижда голяма част от Рила, включително езерото Йозола - единственото езеро, видимо наоколо.

Оттук до хижата е слизане все по пътя.